Стефановден е! Ето какво повеляват традициите днес
Църквата уважава Св. първомъченик и архидякон Стефан. Празникът се пада в третия ден на Коледа. Имен ден честват носещите имената Стефан, Стефка, Стефания, Стоян, Стамен, Стамена, Станимир, Станимира, Станислав, Станислава, Таня, Станчо, Станко, Венцислав, Венцислава.
Като един от седемте възпитаници на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската религия, Свети Стефан е именуван пръв страдалец или първомъченик. Свети Стефан бил наказан на гибел от старейшините, заради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла отвън рамките на Йерусалим, в Йосафатовата котловина, където бил замерян с камъни от разярената навалица. Тялото на светеца не било заровено, а било оставено на птиците и зверовете.
Народните вярвания поясняват обстоятелството, че Стефановден затваря цикъла на остарялата година и отваря пътя на новата. В превод от старогръцки език Стефан значи “венец " и точно тази символика е една от главните аргументи празникът да се приема като венец на остарялата година и ден за равносметка. Ето и 10 традиции, свързани с последния празник през годината.
Стопанката на къщата става рано на разсъмване, с цел да подготви обичайните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле, баница с месо или сарми с месо. Месят се и обредни хлябове още от зори, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и мощна идна година.
Именно тъй като е ден на равносметка, цялото семейство се събира към трапезата. На софрата участват и прясно изпеченият ритуален самун, и златиста баница.
Всички ястия и цялата трапеза са признателност към отиващата си и дарба за обилие и положително през новата година. Затова трапезата не се подвига.
От Стефановден до Йордановден се обитават и по този начин наречените “Мръсни дни ", по време на които дамите не би трябвало да мият косите си, да метат, да перат, не се вършат венчавки, кръщенета и опела.
На този ден младоженците вървят на посетители на своите кумове, кръстници и родители в символ на почитание. Всички се разотиват по залез, тъй като това е един от така наречен “Мръсни дни ", в които по тъмна доба бродят зли сили и караконджули.
На този ден има и бит за неомъжените девойки, кръстен Ладуване, при който те се събират и правят присъщи обредни практики, които да им подскажат по кое време и за кого ще се омъжат. За задачата плетат китки, към които привързват пръстен или друга персонална движимост, потапят ги в менче с мълчана вода, след което ги покриват с алено покривало. На идната заран една от момите, облечена като младоженка, вади една по една китките, до момента в който другите пеят обредни песни и гадае коя мома за кой момък ще се задоми.
Момите поставят ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Неродилите и бременните дами не работят нищо този ден за леко раждане.
На празника не се прави никаква работа с остри предмети и домакинска работа – предене, шиене, тъкане, почистване, къпане, пране, като се изключи готвене, с цел да не атакуват вълци стадата и овчарите. Не се създават мъжки облекла, с цел да не бъдат изядени мъжете от вълците.
Не се изхвърлят пепел и въглени на двора, с цел да не се плодят магьосници и бродници. Строго се спазвала и половата възбрана, тъй като децата, заченати през дните след Рождество, се раждат с кусур.
Като един от седемте възпитаници на Исус и един от първите, жертвали живота си в името на християнската религия, Свети Стефан е именуван пръв страдалец или първомъченик. Свети Стефан бил наказан на гибел от старейшините, заради клеветата на юдеите, че скверни Бога и Мойсеевия закон. Екзекуцията се състояла отвън рамките на Йерусалим, в Йосафатовата котловина, където бил замерян с камъни от разярената навалица. Тялото на светеца не било заровено, а било оставено на птиците и зверовете.
Народните вярвания поясняват обстоятелството, че Стефановден затваря цикъла на остарялата година и отваря пътя на новата. В превод от старогръцки език Стефан значи “венец " и точно тази символика е една от главните аргументи празникът да се приема като венец на остарялата година и ден за равносметка. Ето и 10 традиции, свързани с последния празник през годината.
Стопанката на къщата става рано на разсъмване, с цел да подготви обичайните за Стефановден месни ястия – свинско с кисело зеле, баница с месо или сарми с месо. Месят се и обредни хлябове още от зори, а в някои краища на България се готви и кокошка за богата и мощна идна година.
Именно тъй като е ден на равносметка, цялото семейство се събира към трапезата. На софрата участват и прясно изпеченият ритуален самун, и златиста баница.
Всички ястия и цялата трапеза са признателност към отиващата си и дарба за обилие и положително през новата година. Затова трапезата не се подвига.
От Стефановден до Йордановден се обитават и по този начин наречените “Мръсни дни ", по време на които дамите не би трябвало да мият косите си, да метат, да перат, не се вършат венчавки, кръщенета и опела.
На този ден младоженците вървят на посетители на своите кумове, кръстници и родители в символ на почитание. Всички се разотиват по залез, тъй като това е един от така наречен “Мръсни дни ", в които по тъмна доба бродят зли сили и караконджули.
На този ден има и бит за неомъжените девойки, кръстен Ладуване, при който те се събират и правят присъщи обредни практики, които да им подскажат по кое време и за кого ще се омъжат. За задачата плетат китки, към които привързват пръстен или друга персонална движимост, потапят ги в менче с мълчана вода, след което ги покриват с алено покривало. На идната заран една от момите, облечена като младоженка, вади една по една китките, до момента в който другите пеят обредни песни и гадае коя мома за кой момък ще се задоми.
Момите поставят ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Неродилите и бременните дами не работят нищо този ден за леко раждане.
На празника не се прави никаква работа с остри предмети и домакинска работа – предене, шиене, тъкане, почистване, къпане, пране, като се изключи готвене, с цел да не атакуват вълци стадата и овчарите. Не се създават мъжки облекла, с цел да не бъдат изядени мъжете от вълците.
Не се изхвърлят пепел и въглени на двора, с цел да не се плодят магьосници и бродници. Строго се спазвала и половата възбрана, тъй като децата, заченати през дните след Рождество, се раждат с кусур.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ